hixxtam — Като вопъл

застлахме безпризорно тичащ вятър.

С ръце изваяхме жарава в нищото,

превръщайки сегашното във някога.

Гърдите ни се свиха в неизбежност

с безумството на дива сексуалност.

А стряскащият поглед на обреченост

пропусна да прошепне имената ни.

После чакахме зората, като съдник

да облече инстинктите в любов.

Тя бе разгонена, на мрака се разсърди

и голотата ни изтръпна, като вопъл.

Загърбихме морето на лъжите ни,

а вечерта миражно се препъна.

Осъмнахме със болката от истини

до чаши… със отрова пълни.