Дневник: hixxtam

Тъмата ни събра. Безмълвно скрити, застлахме безпризорно тичащ вятър. С ръце изваяхме жарава в нищото, превръщайки сегашното във някога. Гърдите ни се свиха в неизбежност с безумството на дива сексуалност. А стряскащият поглед на обреченост пропусна да прошепне имената ни. После чакахме зората, като съдник да облече инстинктите в любов. Тя бе разгонена, на мрака се разсърди и голотата ни изтръпна, като вопъл. Загърбихме морето на лъжите ни, а вечерта миражно се препъна. Осъмнахме със болката от истини до чаши… със отрова пълни.

(комментариев: 0)